Уплътняваме времето за пътуване на 19-те етажа до ресторант „Панорама“ на хотел Москва.
Маша пред ритуална зала „Триадица“ – бул.Витоша.
Ако имаше професия надуване на балони, щях да хвърля фотоапаратите.
Маша внася светлина в ситуацията.
Тъй като фотограф къща не храни, ни се налага да се занимаваме и със странични дейности 🙂
„Дано зад камерата си по-добре, отколкото си пред камерата…“ 🙂
Каза ли нещо?
DJ Стоян Петров, Маша и видеографа Илиян Матушев по време на среща с потенциални клиенти.
DJ Стоян Петров, Маша и видеографа Илиян Матушев получават потвърждение от младоженците, че са ангажирани за сватбата им.
Фотографът трябва да е невидим.
Резервна риза, панталони и обувки във фотомобила по време на сватба никога не са излишни, особено когато някое птиче те „хареса“ пред църквата „Св.София“.
Вече доволен и с чиста риза 🙂
21 януари 2012 година. Първа сватба за годината. Сняг – колкото поискаш, пътищата – непочистени, а пътувайки по магистралата към булката в Перник, изпускам отбивката за града. 100 метра след това изпускам и обръщалото за снегорините, защото съм зает да си обяснявам „леле-колко-си-прост!“. Следват 20 инфарктни минути, в които снега се увеличава, скоростта е 30-40км/час и почва да ми се прокрадва мисъл, че с това стичане на нещата, нищо чудно да я докарам и до Благоевград. Обърнах при възела на Студена и в крайна сметка стигнах навреме 🙂
Последвайте ме в Instagram и във Facebook - където също публикувам интересно съдържание.
Здравейте Ники! Не се познаваме. Пиша Ви от позицията на длъжностно лице, сключило над 3000 брака. От публикуваните снимки в раздел „Любими работни…“ установявам, че облеклото Ви май не е това, което би трябвало да бъде на сватбата! На фона на папионки, вратовръзки, фракове, дълги рокли с гол гръб… Вие се движите около тях с… дънки! Оправдания от рода на: аз не съм от гостите, на работа съм и така ми е по-удобно – не вървят. Спомням си и случаи, когато около бюро ми са се мотали фотографи с къси панталони и космати крака. Красиво, нали! Няма да Ви препоръчвам какво да облечете. Оставям го на Вас. Не реагирайте първосигнално на написаното по-горе, а помислете!
Може пък и да съм прав. Не виждам нищо лошо в това да чуете нечие мнение, без да сте ми го искали! Успех в начинанията Ви и повече ангажименти!
Здравейте, г-н Михайлов,
Благодаря Ви за забележката. В интерес на истината често се случва длъжностните лица от ритуалните зали да ми разясняват нещо. Последно една ваша колежка от ритуална зала „Красно село“ например се опитваше да решава теоретични въпроси на фотографското композиране на кадъра, като ми се скара, защо снимам младоженците на мястото, което бях избрал. Свикнал съм и на липсата на отговор, когато вляза в залата и поздравя длъжностното лице, както и с раздразнения тон, когато ми се пояснява, къде да не заставам и какво да не снимам. Не разбирам предпоставките за това тяхно лошо настроение, но го възприемам като част от стила на общинските и държавните администрации в страната. Надявам се за ваше добро, че сте се отделили от тази структура 🙂
Нямам представа, къде сте гледали къси панталони и космати крака. Там може би сте видели и джапанки, избелели тениски, брадясали лица и т.н., но със сигурност не сте ги видели в този сайт. По време на сватба, можете да ме видите единствено с риза с дълъг ръкав, черни обувки и дънки. Работатата ми на сватбен фотограф на една сватба е между 8 и 14 часа, през което време разнасям два фотоапарата + чанта през рамо; клякам, заставам на коляно, сядам по пода стотици пъти през деня и газя в трева (а когато вали и в кал). Всеки чифт дънки, който купя е с протъркани колена след 4 сватби. Обличането на костюм би означавало през целия ден да изглеждам смачкан, с постоянно разпасана риза и зацапани панталони.
Впрочем в офертата ни към всяка двойка уточняваме възможността те да ни уведомят за дрескода на сватбата и ние да се съобразим с него. В болшинството сватби, обаче няма дрес-код и понякога повече от 1/2-ра от гостите са облечени дори по-неглижирано от комбинацията риза с дълъг ръкав + дънки.
Що се отнася до сватбите с дрес код, те дори не идват до ритуалната зала (там където предполагам сте сключили тези 3000 брака). Как си представяте хора с фракове и дълги рокли с гол гръб да чакат по изпочупените плочки на ритуалната зала, докато излезе предишната сватба, а през това време циганския оркестър, който случайно знае кога има и няма сватби, да се скъсва от свирене и просене. След това тези хора трябва да минат по тъмния коридор, чиито лампи се светват, само когато Фандъкова е на посещение и да стоят изтъпанчени с връхни дрехи в ръка (защото няма гардероби) в зала в стилистиката на късния социализъм… Не дай си Боже на някого от тези хора да му се доходи до тоалетна – или е заключена или не свети лампата, а когато е достъпна се плаща и пак такова нещо като сапун е излишество. Красиво, нали?