Църковен брак през 2015 година. Разрешени и забранени дни

Църковен бракАко сте попаднали на тази страница, търсейки кога се пада Великден и Великденски пости, открийте тази информация тук. Информация за  църковен брак през 2014-та година можете да откриете тук.

Как стоят нещата с църковните бракове на практика?
Според свещенослужителя, който ви се падне, бихте могли да се ожените и в забранени дни. В такъв случай обаче не бихте ли могли да минете и без църковен брак ? :-)  Като сватбен фотограф съм снимал православен църковен брак в зала на хотел по време на Великденските пости, които уж са най-строги и тогава църковните бракове са тотално забранени. Снимал съм и през всички останали пости, когато пак са забранени браковете.

Що се отнася до съботите, както всеки знае – това е най-популярният ден за сватби от седмицата повечето хора се венчават тогава.  Само че през 2009-та година Светият синод се опита да въведе забрана за венчавките в събота – в коментарите под статията са данени две становища защо.  Бил съм сватбен фотограф на 2 или 3 силно религиозни двойки, като всички бяха избрали точно поради тази причина неделя за своята сватба.

Забранени дни за сключване на църковен брак през 2015 година:

Официална информация от Българската православна църква за дните, през които не може да се сключи църковен брак може да бъде открита и в издаваната от тях книжка  „Православен църковен календар”.

1. На първо място това са 4-те многодневни постове в годината, като най-строги са Великденският пост и Богородичните пости.

Великденски пости: от 23 февруари 2015 година (Понеделникът след Сирни Заговезни) до 12 април 2015 година.  Бракове не могат да се сключват още 2 дни след Великден, тоест до 14 април 2015 година.

Богородични пости: Всяка година е по едно време – от 1 август до 14 август.

Петрови пости:  От неделята девет седмици след Великден до Петровден на 29 юни. През 2015 година от 8 юни до 29 юни :-)

Коледни пости: От 15 ноември до 25 декември всяка година.

2. На предния ден и през Господските и Богородичните празници, повечето от които са неподвижни (на една и съща дата всяка година) също са забранени венчаванията. Тези празници са:

Кръстовден – 14 септември
Рождество Христово – 25 декември
Богоявление – 6 януари
Сретение Господе – 2 февруари
Свето Благовещение – 25 март
Цветница – 5 април 2015 година. (Цветница 2016 – 24 април, Цветница 2017 – 9 април)
Възнесение – 31 май 2015 година (през 2016 – 9 юни)
Петдесетница – 8 седмици след Великден в неделя – 31 май 2015г.
Преображение – 6 август
Успение Богородично – 15 август
Рождество Богородично – 8 септември
Въведение Богородично – 21 ноември

Брак не се разрешава и на 29 август – Отсичане главата на Йоан Кръстител.

Задушниците през 2015 година са:

Месопустна задушница (Голяма задушница) – 14 февруари 2015 година
Черешова задушница – 30 май 2015 година
Архангелова задушница – 1 ноември 2015 година

Друго по темата Църковен брак:

Изисквания за сключване на църковен брак
Относно степените на родство, при които не се позволява църковен брак, необходимите документи и какво трябва да се занесе в църквата

Може ли да се сключи църковен брак преди гражданския?
Според българското законодателство и на практика.

Как протича църковния брак?
Какво се случва по време на ритуала по венчаване на младоженците.

 


Не пропускайте да харесате нашата страница във Facebook – това ни кара да се чувстваме специални, а също така и ще виждате последните ни сватбени снимки и публикации в блога :-)


5 мнения по „Църковен брак през 2015 година. Разрешени и забранени дни

  1. Мирко 8 март 2013 в 20:30

    Браво, че в тези статии така подробно сте обяснили реда!

    Но е хубаво (за нас) все пак ние венчаващите се да си даваме сметка за смисъла на нещата, защото „Всичко ми е позволено, но не всичко ми е от полза…“

    Православието е вяра на любовта (и то не на тази светската и немощна, а на божествената). Т. нар. „забрани“ не са наши робски задължения към тиранин, а повеления на любовта, за наша полза. Така както например обичащите се съпрузи имаме „забрана“ да сме с друг – това не е за наше угнетяване и чужда изгода, а предписание да се въздържаме от това което би наранило любовта и разкъсало връзката помежду ни. За това за „заповедите“ който ни дава Христос казва – „ако ме любите ще ги спазите“.

    Смисъла, който влага Църквата в „забраните“:

    1. За Съботите:
    Съботата не е „ден на мъртвите“ в смисъл, че нещо свръхестествено се случва (прим. като от филмите за американския хелоийн). Такова вярване, не само, че няма(!) в Църквата, но е и неправославно, несъвместимо с нашата вята! За християнина това е ден, който ние-живите(!) сме решили да посветим на нашите покойници – в смисъл да се сетим, спомним, помолим за тях, да отидем да се погрижим за гроба ако трябва и т.н.. Вярно е, че ако сме християни знаем (доколкото сам Господ ни е открил), че смъртта е само временна разлъка, но все пак е естествено сещайки се за нашите покойни майка, баща, близки, по човешки да се натъжим и да сме в настроение малко по-различно от подхождащото на сватба.

    2. Поста
    Поста е време на покаяние, време в което човек малко да се отдръпне от света, шума и развлеченията и да се вглъби в себе си, да обърне внимание какво се случва в тайните кътчета на душата му. Трудно е да си представим как може да съвместим едно такова настроение или го пренесем в сватбеното празненство и веселие.

    3. Големите празници
    За „Забраната“ за венчание на големите празници (прим. около Рождество, Великден и т.н.): Венчанието само по себе си също е (и трябва да си е) празник за нас. Смисъла е просто да не ги препокриваме за да може да изживеем и едната и другата радост (а не вместо). Трудно ще ни е да можем да изживеем в пълнота прим. радостта на Великден от Възкресението (победата над смъртта) и в същото време и тази на и около подготовката за сватбата.

    Защо има изключения:
    Както казахме Православието е вяра на любовта и „не човека е за правилото, а правилото за човека“. Понякога естество може да се случат такива обстоятелства, които налагат Венчанието да се състои възможно най-скоро. Примерно (особено в миналото) – мъжът трябва да замине на война, има опасност някой да почине и т.н. Естествено, че в такъв случай не неспазването, а сляпото спазване на правилото би нарушило смисъла и духа на основния закон – на любовта. Именно за това Църквата не налага строго и безусловно нищо, а по снизхождение допуска изключения.

    Ако ние днес се мъчим да ги използваме като „вратички“ е добре да се замислим дали всъщност не сме измамили не някой друг а себе си.
    Православието Не е езичество и това не са магически ритуали за извличане на късмет, здраве и т.н. от някаква „безлична сила“, а молба към Някой, към Личност (макар и божествена, метафизична, необятна). И мисля, в този случай, едно лицемерие – „искам просто да ми дадеш това, Ти не ме интересуваш – не ме занимавай“ само би наскърбило Другия. Нека не бъдем такива.
    Поздрави!

    ===
    Още за тайнството:
    http://www.pravoslavieto.com/docs/tainstva/brak/index.htm

  2. свещ. Серафим Бармуков 4 ноември 2013 в 22:30

    Забраната за Венчание в събота е заради неделята, която е Господния ден, понеже тогава Христос е възкръснал, а не заради това, че събота е ден на мъртвите. В църковното календарче съвсем ясно е посочено, че се забранява Венчание СРЕЩУ неделя. Всъщност, буквално никъде не се казва, че се забранява Венчание в събота. Казано е (написано): СРЕЩУ неделя. Това ясно посочва причината за забраната. Срещу деня на Господнето Възкресение не бива да се извършват празненства (сватби), по време на които се яде, пие, танцува, мъжът и жената не бива да се събират (а младоженците няма как в първата брачна нощ да пазят целомъдрие). В навечерието на неделята, християнинът употребява малко храна (или въобще не употребява), прекарва в молитва и усамотение, не се събира с партньора си. А на другия ден отива на Литургия. Постът, молитвата, уединението са неговата подготовка за Светата Литургия, чрез присъствието си на която християнинът почита Възкресението на Спасителя. В светлината на казаното е очевидно, че извършването на празненства и отдаването на плътски наслади в навечерието на Господния ден (неделята) е кощунствено спрямо личността на Спасителя. Затова и Църквата е наложила правилото за забрана на църковни бракове срещу неделния ден. Затова и истинските християни се венчават в неделя, а не поради суеверен страх от така наречения „ден на мъртвите“. Аналогична е и забраната за Венчание СРЕЩУ големите Господски и Богородични празници. Венчанието на самите празници е разрешено (както и в неделята) – няма никакво припокриване на радостта, както четем в предния коментар.

  3. Мирко 5 ноември 2013 в 12:17

    Простете отче! Визирах основно забраните за Венчания на Великден и Светли понеделник, моля да ме поправите ако, наред с тази лична, има и по-съществена, канонична причина (вкл. и за периода от Рождество до Богоявление).

    Опасявам се, че написаното от вас може да бъде разбрано погрешно от невъцърковените хора, ако не познавайки смисъла и реда за подготовката за св, Евхаристия, го поставят извън нейния контекст и неправилно изтълкуват, че брачните съпружески отношения са нещо недорбо или дори „кощунствено“ спрямо Бога (който напротив – сам ги благославя, и именно това е един от основните моменти в светото Венчание).

    1. свещ. Серафим Бармуков 5 ноември 2013 в 21:03

      Простете и вие! Защото аз самият допуснах неточност спрямо вашия коментар. При това е недопустимо за мен като свещенослужител. На големите празници наистина не се допуска Венчание. И вие сте прав относно това, че има някакво припокриване на радостта. А иначе, моето уточнение беше по-скоро във връзка с материала в началото на страницата: „Как стоят нещата с църковните бракове на практика“, и по-конкретно с тая част, в която се казва, че според българските вярвания съботите са дни за мъртвите и затова няколко силно религиозни двойки, на чиите венчания авторът на материала е присъствал като фотограф, са се венчали в неделя тъкмо по тази причина – да не сключат брак в деня на мъртвите. Мисля че невъцърковените хора, които визирате, много могат да научат относно това защо в събота (тоест, срещу неделя) не се позволява Венчание. И може би, написаното от мен да им бъде всъщност от полза. Изобщо, ние не трябваме да подценяваме толкова невъцърковените хора. Забелязал съм, че и без да са в Църквата, много често те имат по-точна визия, усет за християнството, отколкото въцърковените. Много невъцърковени хора се въцърковяват с лекота, докато въцърковените много често трудно се въцърковяват.
      Инак, да, Бог Сам благославя брачните отношения и те са нещо наистина добро, но онова, което е в центъра на съпружеския живот, както и въобще на живота, е целомъдрието. Целомъдрието е истинската светлина (истинското добро) в отношенията между мъжа и жената. То ражда верността, от която няма по-голяма добродетел. Така че, Бог благославя хората за целомъдрен живот. За да имат доверие помежду си, без което не могат да се изградят брачните връзки. Хубаво е да почитаме Този, Който ни благославя. И да Го почитаме с това, с което ни благославя – целомъдрения живот.

  4. Мирко 6 ноември 2013 в 12:23

    Така е отче, и аз именно целях да поясня какво се има впредвид, казвайки че събота е ден, който Църквата отрежда за (почит на) нашите покойници, както и за въпросните ограничения – че не са за наша вреда, а имат своят добродетелен християнски смисъл.

    Благословете!
    Мирко

Коментирай