Църковен брак през 2013. Разрешени и забранени дни

Църковен бракАко сте попаднали на тази страница, търсейки кога се пада Великден и Великденски пости, открийте тази информация тук.

Как стоят нещата с църковните бракове на практика?
Според свещенослужителя, който ви се падне, бихте могли да се ожените и в забранени дни. В такъв случай обаче не бихте ли могли да минете и без църковен брак ? :-)  Като сватбен фотограф съм снимал православен църковен брак в зала на хотел по време на Великденските пости, които уж са най-строги и тогава църковните бракове са тотално забранени. Снимал съм и през всички останали пости, когато пак са забранени браковете.

Що се отнася до съботите, както всеки знае – това е най-популярният ден за сватби от седмицата повечето хора се венчават тогава.  Само че през 2009-та година Светият синод се опита да въведе забрана за венчавките в събота, тъй като това според българските вярвания е ден на мъртвите и тогава са задушниците.  Бил съм сватбен фотограф на 2 или 3 силно религиозни двойки, като всички бяха избрали точно поради тази причина неделя за своята сватба.

Забранени дни за сключване на църковен брак през 2013 година:

Официална информация за дните, през които не може да се сключи църковен брак може да бъде открита в ежегодно издаваната от Българската църква книжка „Православен църковен календар”.

1. На първо място това са 4-те многодневни постове в годината, като най-строги са Великденският пост и Богородичните пости.

Великденски пости: от 17 март 2013 година до 5 май 2013 година.  Бракове не могат да се сключват още 2 дни след Великден, тоест до 7 май 2013 година.

Богородични пости: Всяка година е по едно време – от 1 август до 14 август.

Петрови пости:  От неделята девет седмици след Великден до Петровден на 29 юни. През 2013 година изглежда няма Петрови пости :-)

Коледни пости: От 15 ноември до 25 декември всяка година.

2. На предния ден и през Господските и Богородичните празници, повечето от които са неподвижни (на една и съща дата всяка година) също са забранени венчаванията. Тези празници са:

Кръстовден – 14 септември
Рождество Христово – 25 декември
Богоявление – 6 януари
Сретение Господе – 2 февруари
Свето Благовещение – 25 март
Цветница – 28 март
Възнесение – 13 май
Петдесетница – 8 седмици след Великден в неделя – 3 юни 2012г.
Преображение – 6 август
Успение Богородично – 15 август
Рождество Богородично – 8 септември
Въведение Богородично – 21 ноември

Брак не се разрешава и на 29 август – Отсичане главата на Йоан Кръстител.

 

Друго по темата Църковен брак:

Изисквания за сключване на църковен брак
Относно степените на родство, при които не се позволява църковен брак, необходимите документи и какво трябва да се занесе в църквата

Може ли да се сключи църковен брак преди гражданския?
Според българското законодателство и на практика.

Как протича църковния брак?
Какво се случва по време на ритуала по венчаване на младоженците.

 

One thought on “Църковен брак през 2013. Разрешени и забранени дни

  1. Мирко

    Браво, че в тези статии така подробно сте обяснили реда!

    Но е хубаво (за нас) все пак ние венчаващите се да си даваме сметка за смисъла на нещата, защото “Всичко ми е позволено, но не всичко ми е от полза…”

    Православието е вяра на любовта (и то не на тази светската и немощна, а на божествената). Т. нар. “забрани” не са наши робски задължения към тиранин, а повеления на любовта, за наша полза. Така както например обичащите се съпрузи имаме “забрана” да сме с друг – това не е за наше угнетяване и чужда изгода, а предписание да се въздържаме от това което би наранило любовта и разкъсало връзката помежду ни. За това за “заповедите” който ни дава Христос казва – “ако ме любите ще ги спазите”.

    Смисъла, който влага Църквата в “забраните”:

    1. За Съботите:
    Съботата не е “ден на мъртвите” в смисъл, че нещо свръхестествено се случва (прим. като от филмите за американския хелоийн). Такова вярване, не само, че няма(!) в Църквата, но е и неправославно, несъвместимо с нашата вята! За християнина това е ден, който ние-живите(!) сме решили да посветим на нашите покойници – в смисъл да се сетим, спомним, помолим за тях, да отидем да се погрижим за гроба ако трябва и т.н.. Вярно е, че ако сме християни знаем (доколкото сам Господ ни е открил), че смъртта е само временна разлъка, но все пак е естествено сещайки се за нашите покойни майка, баща, близки, по човешки да се натъжим и да сме в настроение малко по-различно от подхождащото на сватба.

    2. Поста
    Поста е време на покаяние, време в което човек малко да се отдръпне от света, шума и развлеченията и да се вглъби в себе си, да обърне внимание какво се случва в тайните кътчета на душата му. Трудно е да си представим как може да съвместим едно такова настроение или го пренесем в сватбеното празненство и веселие.

    3. Големите празници
    За “Забраната” за венчание на големите празници (прим. около Рождество, Великден и т.н.): Венчанието само по себе си също е (и трябва да си е) празник за нас. Смисъла е просто да не ги препокриваме за да може да изживеем и едната и другата радост (а не вместо). Трудно ще ни е да можем да изживеем в пълнота прим. радостта на Великден от Възкресението (победата над смъртта) и в същото време и тази на и около подготовката за сватбата.

    Защо има изключения:
    Както казахме Православието е вяра на любовта и “не човека е за правилото, а правилото за човека”. Понякога естество може да се случат такива обстоятелства, които налагат Венчанието да се състои възможно най-скоро. Примерно (особено в миналото) – мъжът трябва да замине на война, има опасност някой да почине и т.н. Естествено, че в такъв случай не неспазването, а сляпото спазване на правилото би нарушило смисъла и духа на основния закон – на любовта. Именно за това Църквата не налага строго и безусловно нищо, а по снизхождение допуска изключения.

    Ако ние днес се мъчим да ги използваме като “вратички” е добре да се замислим дали всъщност не сме измамили не някой друг а себе си.
    Православието Не е езичество и това не са магически ритуали за извличане на късмет, здраве и т.н. от някаква “безлична сила”, а молба към Някой, към Личност (макар и божествена, метафизична, необятна). И мисля, в този случай, едно лицемерие – “искам просто да ми дадеш това, Ти не ме интересуваш – не ме занимавай” само би наскърбило Другия. Нека не бъдем такива.
    Поздрави!

    ===
    Още за тайнството:
    http://www.pravoslavieto.com/docs/tainstva/brak/index.htm

       0 likes

Вашият коментар