„Българската мечта“ на Николай Николов – фотограф и част от нашия екип

Голяма част от събитията през 2016-та година заснехме в екип с Николай Николов, с когото уверено продължаваме да работим и занапред.  В този пост ще разкажа малко за нашата обща работа, а той ще разкаже повече за неговия социален фотографски проект „Българската мечта“, за другите му некомерсиални проекти и за няколко него снимки 🙂

Преди време пуснах обява във „Фото Форум“ и Ники 2, както е кодовото му име, изпрати впечатляващо портфолио от журналистически и социални кадри, в които чрез фотографията умело предава информация и емоция.  Снимките му направиха избора ми за нов фотограф в екипа доста лесен. 🙂

Ники има нетипичен фотографски поглед върху моментите от сватбата, за който допринася и опита му като фотожурналист.  Част от кадрите му винаги влизат в селекцията с най-добри кадри, а например целувката по-горе, младоженците избраха за заглавна снимка и на тяхната фотокнига.

В очакване на младоженеца

Други негови снимки нямат онзи характерен за сватбената фотография стремеж за представяне в най-добра светлина и прикриване на недостатъците, но същевременно носят силен заряд и честност.

Към днешна дата Ники провежда и некомерсиален фотографски проект, озаглавен „Българската мечта“, в който всеки желаещ може да изрече на глас нещо, което много би искал да се случи.  Инициативата се радва на интерес от медиите и Ники няколко пъти се поти в телевизионни репортажи. 🙂

Ето ги и въпросите, които му пратих и отговорите, които той ми върна:

Актуалният ти фотографски и социален проект „Българската мечта“ – какво е важното в него?

Целта на “Българската мечта” е да насърчава хората да формулират и споделят гласно и публично своите цели, стремежи и мечти, отговаряйки максимално конкретно на въпроса “Какво би направил, ако знаеш, че със сигурност ще успееш?”. Правя го, защото вярвам, че това е първата важна стъпка по пътя към реализиране на всяко начинание, без значение колко голямо е то. Заставайки с лицето си и съкровения си отговор пред обектива ми човек не само поема отговорност към мечтата си, но и си позволява да прегърне свободата си. Свободният отговорен човек за мен е най-важната съставка на едно здраво и работещо гражданско общество. Искам да виждам повече такива хора около мен.

Разкажи малко повече и за другите инициативи?

Заедно с Minimalistic Sofia и Panelki Land, “Българската мечта” се оказа третият от цикъла проекти, чрез които в продължение на няколко години изследвам с различни фотографски похвати и вървя по следите на болестите на младото ни демократично общество, основно резултат от годините тоталитарна власт.  Режимът си отиде отдавна, но ние още носим бремето му в дълготрайните обществени травми, които макар и с тенденция на потресаващо бавно отшумяване, все пак са налице – потиснатост, несвобода, нихилизъм, апатия, липса на увереност в собствените възможности, липса на вяра, че всеки работещ с ум и сърце за каузата си може да бъде незаобиколим фактор по пътя към промяна. Като фотожурналист не мога да остана безразличен към това явление. Вярвам, че камерата може и трябва да бъде, не само занаятчийски инструмент, но и проповедник за промяна.

Кои са най-вълнуващите за теб моменти през работата ти като фотожурналист? Имаш ли снимки, които са ти любими или които имат интересна (необикновена) история зад тях?

Винаги се вълнувам искрено, когато стана свидетел на спонтанно проявена и автентична човечност, без значение с позитивен или негативен знак – възторг, гняв, загриженост, креативност, непримиримост. Трудно бих имал любима снимка, позицията на фотожурналиста по дефиниция е критична. Снимам там където виждам проблем; и не защото съм черноглед, а защото вярвам в едно по-добро утре.

Бих споделил три мои снимки, които са важни за мен, не толкова с фотографската си стойност, колкото с преживяванията и символиката, които намирам зад тях.

Първата снимка е един непубликуван кадър на 13-годишния Мохамед от бежанския лагер в ж.к. “Военна рампа”, София, където влязох с група младежки доброволци от ООН през септември 2015 г. Тогава Динко все още не беше национален герой, а Тръмп беше президент на САЩ само в анимациите за “Семейство Симпсън” , но първобитната омраза към различното и непознатото все така цъфтеше. В тази връзка реших да питам 10 деца от лагера “Какъв искаш да станеш като пораснеш?”. Впечатли ме креативността на Мохамед, който спонтанно избра да застане пред обектива ми с тази лепенка, която беше намерил преди секунди от някъде. Мохамед искаше да стане танцов артист. Малко след това научих, че Мохамед е глухоням.

Втората снимка е направена на 1 февруари 2015 г. Освен ежегодното отдаване на почит към жертвите на комунистическия режим, тази година датата беше обявена и за ден на национален траур след внезапната смърт дни по-рано на първия демократично избран български президент Жельо Желев. На самия кадър наблюдаваме привърженици на СКБ (Съюз на комунистите в България) да развяват петолъчка, сърп и чук на фона на наполовина спуснатото българско знаме пред сградата на президентството в София. Крехката сила на демокрацията.


Третата снимка е направена на 19 февруари 2013 г. около Орлов мост в София, в ключов момент от 11-ия ден на т. нар. “Февруарски протести”. Кадърът показва силуети на жандармеристи секунди преди да влязат в сблъсък с провокатори от футболни агитки. В резултат на ескалацията на напрежението, на другия ден кабинетът на ГЕРБ подава оставка. Тогава може би и най-смелото въображение не би предположило, че това ще се окаже само първа точка от нечий политически сценарий за вкарване на страната ни в спирала от политически кризи със страшни за страната ни последствия.

 

 


Не пропускайте да харесате нашата страница във Facebook – това ни кара да се чувстваме специални, а също така и ще виждате последните ни сватбени снимки и публикации в блога 🙂


Публикувано в раздел Лични от Николай Митев.

Коментирай