На 19 май (неделя) с Маша имахме удоволствието да присъстваме и да заснемем сватбата на нашите съименници Мария и Ники в хотел „Банкя Палас“.
В ритуалната зала Маша почти загуби халката на младоженеца, бутайки я от възглавничката, а 30 секунди по-късно получи бурни ръкопляскания от всички гости, когато я откри. По време на тържеството в ресторанта успяхме да изтормозим DJ Емил Андреев, че ще натиснем червеното копче на разклонителя му, ако не пусне „Леле како“ на Контрол, а също така показахме на момчетата от Whiteshadows Pictures, които снимат видео с DSLR, какво е това „Катастрофа“. „Катастрофа“ е да вървиш бързо към някого, повтаряйки уплашено „Катастрофа“ и в един момент здраво да забиеш сенника на фотоапарата, който виси на врата ти, в корема му… Бяхме във вихъра си и за 12 часа направихме над 4000 кадъра 🙂 (След 3 пресявания и обработка те ще се превърнат в около 1000-1400 сватбени снимки.)
На следващия ден ми светна, че сватбата, на която снимах за пръв път, се състоя точно преди 5 години и пак в „Банкя Палас“. Тогава си тръгнах веднага след посрещането в ресторанта и бях толкова изтощен, че не вярвах, че някога ще си причиня такова зверство отново. При това трябва да уточня, че присъствах на сватбата не като официален фотограф, а като асистент/втори фотограф на Влади Балевски, но всъщност нищо особено не асистирах или пък снимах, а въоръжен с един базов клас DSLR фотоапарат – Nikon D40x и светкавица SB-600, правих шедьоври, които днес е по-добре да бъдат скрити.
Влади Балевски понастоящем е рок звездата сред българските сватбени фотографи, но и през 2008-ма година, когато го видях на сватбата на кумовете ми, беше впечатляващ, а аз тъкмо бях купил въпросния DSLR фотоапарат и само си търсех какво да снимам. Предложих му да му асистирам по сватби, както и да му помогна с интернет презентирането, където бях силен. Едвам го навих.
С Влади Балевски снимахме на общо 6 сватби през 2008-ма година. В началото на 2009-та година купих по-висок клас техника и смятах, че съм готов за самостоятелни ангажименти. За съжаление с Влади не успяхме да измислим вариант, как това да се осъществи под обща шапка и в крайна сметка днес се виждаме от веднъж-два пъти в годината на семинари, изложения или в парка за по безалкохолно (Както всички знаят, сватбените фотографи не употребяват алкохол.)
През 2008-ма се ползваха много bounce рефлектори, които впечатляваха гостите по сватбите, снимаше се преимуществено в JPEG, а най-високата цена за сватбен фотограф да е била в рамките на 500 лева. В българското интернет пространството имаше не повече от 3 профилирани сайта на сватбени фотографи. Поне до средата на 2010 година основната мантра сред повечето колеги в сватбения бранш беше „Аз разчитам на препоръки. От интернет няма кой да те ангажира.“ Това доста ми помогна за позиционирането на сайта ми в интернет. Към настоящия момент над 70% от двойките, които ни ангажират за сватбена фотография, ни откриват без препоръки, чрез сайта ни https://nmitev.com, които работи от средата на 2009-та година. Желая успех на фотографите, които стартират днес и трябва да се борят с над 40 активно разработващи се сайта на сватбени фотографи от цялата страна.
Без приятел не става. Втората сватба, която снимах самостоятелно беше на приятел – юни 2009 година. Първата пък беше пак благодарение на него – април 2009 година. Надявам се, че някой път ще му върна услугата. Първата сватба на клиенти, която снимах самостоятелно, беше на 9.09.2009 година. През 2009-та заснех 12 сватби и като че ли всичко мина добре. Ако не друго, поне напуснах работа.
През 2010 година сватбите бяха 40, 2011 – 50, а 2012 – 60. Към настоящия момент снимам с 6-тия си фотоапарат (Nikon D600), като в средата на миналата година продадох стария ми Nikon D90, тогава на възраст на 221 хил. кадъра 🙂 Маша започна да снима активно от началото на 2012 година и от тогава работим като екип.
Страхотно е, че чрез сватбите с Маша за последните 5 години получихме и продължаваме да получаваме възможността да се срещаме и сприятеляваме с много хора – клиенти и колеги, с които иначе едва ли щяхме да се засечем.
Също така можем да си позволим да ходим странно облечени – професията го позволява 🙂
Последвайте ме в Instagram и във Facebook - където също публикувам интересно съдържание.