Варианти за вземането на булката
Изглежда абсурдно да се ожениш за някого преди да поживееш с него една-две години, поне за да си сигурен, че няма да ти яде чорапите. Точно такава е била ситуацията само до преди няколко десетилетия, тоест за много от нашите родители, баби и дядовци. Вземането на булката е било акт с фактическо значение – тя реално е напускала къщата на родителите си, за да се пренесе в къщата на свекърите. От там взимането на булката, като традиция, идва и в съвремието.
В повечето български сватби се осъществява традицията младоженецът да дойде и да вземе булката с малко или много ритуали. На ваше разположение имате още три варианта за тази част от деня, които се практикуват по-рядко:
- Младоженецът очаква булката пред олтара, каквато традиция сме свикнали да виждаме във филмите. В православната венчавка, обаче, младоженците заедно влизат в храма и няма хипотеза единият да очаква другия. Така може да се проведе гражданския ритуал, като в този случай пречки няма, освен минимални логистични затрудения, в случай, че се жените в ритуална зала – тогава е необходима придвижването на младоженеца и булката в две отделни коли.
- Младоженците се срещат на някое специално място. Обикновено това е и мястото, където се прави сватбената фотосесия.
- Младоженците изобщо и не се разделят, ами заедно се подготвят.
Във всички случаи само в част от сватбите, младоженците символично прекарват разделени последната нощ преди сватбата. По-скоро този въпрос се решава според практически съображения.
Какво прави младоженеца, докато булката се подготвя?
Първата спирка от големия брой места, които трябва да се посетят в една традиционна българска сватба, е дома на кумовете. До там отива само младоженеца, тъй като в това време върви подготовката на булката, която е между 2 и 3 часа, а неговата подготовка се е вписвала в 12 минути и то защото е решил да си лъсне обувките още веднъж за късмет. Така дори и младоженците да са били заедно сутринта, то с взимането на кумовете те се разделят, за да може в крайна сметка малко по-късно през деня младоженеца да си плати и да види своята булка в пълния й блясък (а не по анцуг и с четка за зъби в уста, говореща нещо нечленоразделно, както я е оставил сутринта.)
Оркестрите и народните хора́
Понякога на сватбата има ангажиран оркестър. Най-често това са двама или трима музиканти. По-често са в автентични носии и имат професионално присъствие – наясно са кога да свирят по-тихо и кога по-шумно, кога да спрат и кога да почнат. По този начин те допринасят за атмосферата, а не доминират над нея. На пазара има няколко специализирани в сватбите фолклорни формации, като например приятелите ми от „Зевзеците“, които осигуряват много добре подготвени музиканти и танцьори.
Когато има оркестър, обикновено на всеки етап от програмата се танцуват хора́ – преди взимането на кумовете пред жилището им, в дома на кумовете и след взимането на кумовете отново пред жилището. След това пред дома на булката, в дома на булката, на излизане от дома на булката и т.н. В сватбите от народен тип и в по-малки населени места, където това е по-лесно осъществимо по време на придвижването между къщите, оркестърът върви пред сватбения автомобил, водейки процесията. Ангажиментът на оркестъра обикновено приключва с потеглянето на младоженците към ритуалната зала.
Маркетингови трикове за покупко-продажба на булката
Уговорете се предварително, младоженеца или пък някой друг от сватовете да се обади 10-15 минути преди пристигането им. Това особено се отнася за апартаменти във високи жилищни сгради. Така булката си спестява паниката от всеки клаксон на близкото кръстовище, пазачите застават на позиция пред заключената врата на жилището, а фотографът излиза навън, за да заснеме пристигането на младоженеца.
Покупко-продажбата винаги започва с преговори. Затова и е много важно пазачите на булката да бъдат пред заключената врата, а не да я затискат. В първия случаи има размяна на шеговити реплики и в крайна сметка „ошушкване“ на младоженеца, а във втория случай има неуспешни опити да провреш булчинската обувка през малкия процеп на заключената с верига врата, когато всички знаем, че единственото, което потенциално би минало от там е джапанка. Когато пазачите са зад вратата, съществува и значително по-висок риск от материални щети, както и физически травми, свързани с недалновидно поставяне на крайници в открехната врата.
Откупът за булката се събира в обувката й. Като изключим липсата на видима логика в подобно действие, то има практическа ценност – събраните пари трябва да останат в младото семейство. Пълненето на обувката е обичай с размита същност – най-старите традиции казват, че в обувката на булката трябва да се сложи паричка, която тя да носи до църквата. На по-късен етап е добавен и шеговит привкус, като младоженецът слага банкноти, за да уплътни обувката, за която булката твърди, че й е голяма. Вероятно в резултат на недоразбиране някой някога чул, че младоженецът „пълни обувката“, затова я взел и така се е пазарил с него за откупа. В много от съвременните сватби се изпълняват и двата ритуала – първо младоженецът пълни едната обувка, за да купи булката, а след това булката го кара да пълни и другата обувка.
Понякога пред младоженеца има повече от една врата за преодоляване – ако на първия контролно-пропусквателен пункт са например родителите, то на втория са братята и сестрите, а на третия са шаферките.
Не всички младоженци харесват елемента с купуването. В този случай булката подготвя друг тип изпитания за младоженеца. В случая, че има повече врати е възможно на една от тях да има купуване, а на друга предизвикателства.
Предизвикателства към младоженеца
Младоженецът може да бъде подложен на кандидатско интервю с въпроси от страна на таткото на булката. Въпросите обикновено са свързани с личността на булката и със семейството й. Разбира се това не бива да ви ограничава – можете да попитате и например каква е разликата между echo и print в PHP. Всеки верен отговор води младоженеца две стъпала нагоре от междуетажната площадка към жилището на булката.
На една наша сватба младоженецът бе поканен любезно в жилището на булката и там беше изправен пред предизвикателството да яде сочни резени лимони. Под всеки лимон имаше по едно женско име. По стечение на обстоятелствата името на бъдещата му съпруга се падна под последния лимон.
Наши младоженци са „дегустирали“ и шотове с неясни по състав напитки, изключително лют шоколад, който да подчертае различни черти от характера на булката, както и печен сандвич с кашкавал и сирене, за да е младоженеца предварително наясно с предела на кулинарните способности на булката.
Наред с интелектуалните и дегустационните изпитания, младоженецът може да бъде изправен и пред физически предизвикателства. Така например булчинската обувка понякога го очаква не в ръцете на шаферките, а препречила асансьорната врата. Трикът е толкова по-забавен, колкото на по-висок етаж живее булката. Други варианти са канадска борба с брата на булката или пък лицеви опори на междуетажната площадка.
Няколко младоженци е трябвало да подписват своеобразни предбрачни договори, в които са били задължавани да дадат съгласие за придобиване на домашен любимец, ежедневно приготвяне на кафе, обещание за въздържане от коментари по време на шофиране и други. За щастие на младоженците такива договори са нищожни по право.
А един наш злощастен младоженец беше изправен и пред предизвикателството да спечели булката си с … изпяването на песен. Понякога хората могат да бъдат безмилостни.
За успешно преминалите
И така, с олекнал портфейл и често с вече напълно мокра риза младоженецът влиза в жилището. В някои сватби крият другата булчинска обувка, а в други направо крият булката и младоженецът трябва да я търси. След като булката е открита, първият момент е запазен за двамата! Това е момента, в който много от младоженците виждат за пръв път булчинската рокля, както и за пръв път бъдещата си съпруга в нея – сияеща и развълнувана. Постарайте се да отделите достатъчно време на този момент и да се порадвате един на друг. И целувките, моля, със затворени очи! 🙂
В някои сватби, както вече споменах, крият другата булчинска обувка и младоженецът трябва да я търси под напътствията на булката и шаферките с „топло“ и „студено“. След като я намери, той я обува на булката, която обаче не е доволна, защото явно номерът е по-голям. Младоженецът за целта подлага банкноти, които да компенсират размера. Тук, ако някой ви каже, че трябва да носите банкнотите в обувката си чак до църквата, не му се връзвайте.
Когато фризьорът не е поставил булото, то има ритуал при който кумата го зачака, поднасяйки го към главата на булката три пъти, като в два от тях булката трябва да го откаже, избутвайки ръката на кумата, а на третия да го приеме.
Следва закачането на бутониерите. Най-често то се осъществява от булката, а в по-редки случаи помага кумата и шаферките. Закичват се обикновено в тази последователност: младоженеца, кума, кумата, родителите, баби и дядовци, братя и сестри, роднини, шаферки и шафери. Останалите гости се закичват по-рядко.
Бутониерата се закача от страната на сърцето и върху сакото, когато има такова. Понякога за жените има корсажи (гривни), вместо бутониери, а пък една двойка младоженци бяха подготвили забавни значки, вместо бутониери за всички гости.
Извеждане на булката
Следват спокойни минути на наздравици и шеги. Това, разбира се, е в редките случаи, когато младоженецът не е безкрайно закъснял. Иначе минутите пак са спокойни, само не и за фотографа, защото обикновено това означава много по-кратка фотосесия.
Съветвам всички мои младоженци да направят фотосесията си преди гражданския ритуал и венчавката и повечето то от тях ме послушват. В този случай от дома на булката тръгваме само аз, младоженците и кумовете, а останалите гости слизат да ни изпратят и малко по-късно се насочват директно към ритуалната зала.
Кой извежда булката?
На място се е случвало да има и спорове по този въпрос, така че нека го разясним! В около 1/3 от сватбите, които снимам, булката излиза придружена от младоженеца. В друга 1/3, кумът води булката – това се приема за най-традиционен подход. Лично аз харесвам най-много третия вариант, в който бащата на булката я извежда и след това я предава на младоженеца. Това създава един много хубав и личен момент за тримата. Има и друг по-рядко срещан вариант – бащата (или брат) на булката може да държи една лента (или кърпа, сгъната на триъгълник) по средата, а младоженецът и булката държат двата й края и така излизат.
Булката и младоженецът навсякъде излизат последни и влизат последни. От дома, във и от ритуалната зала, в ресторанта. Изключение правят някои църкви, където двойката излиза първа.
Обикновено майката на булката лисва вода пред бъдещото младо семейство, за да им върви по вода. Считам, че е много по-добре това да се прави непосредствено пред младоженците, а не след като те вече са в потеглящия автомобил, както се прави на много места в България. В отдели региони булката рита менче на излизане (и после пак в ресторанта), в други чупи чиния с жито, монетки и яйце, хвърляйки я зад гърба си.
И за финал, ако ви предстои да бъдете булка, не бързайте и оставяйте младоженеца или кума да ви отварят вратата на автомобила 🙂
Последвайте ме в Instagram и във Facebook - където също публикувам интересно съдържание.
Страхотна статия отново и много полезна за бъдещите младоженци, поздравления за което. Винаги съм се чудил, какъв е смисълът на криенето на обувката и пълненето и с пари. Описваш вземането на булката като нещо много приятно и интересно, но аз си признавам, че като сватбен фотограф, това ми е най-неприятната част от сватбата. Защото в повечето случаи се случва следното: в малката стая, където е булката с шаферките влиза младоженецът с кумовете и родителите му плюс още 25-30 човека. Гъстотата на населението се повишава до 7 човека на квадратен метър, а останалите се блъскат през вратата и напират да видят и те какво се случва. Освен това всички са извадили телефони и фотоапарати, тук там някой таблет и всячески се опитват да пречат на фотографа да снима. За краткото време, докато се търси обувката температурата в стаята се покачва до 35-40 градуса и всички се потят, но никой не излиза. Мога да изброя още много недостатъци на ритуала по вземане на булката, но според мен най-големият е, че се случва не в предоставения на младоженците апартамент в хотела, където е сватбата, а почти винаги в тясна, грозна и задушна панелка с много некролози на входа, намираща се на другия край на града.
Благодаря за топлите думи! Подготовката в хотел в повечето случаи наистина е по-добрата идея и по-практичния вариант, а и свекървата няма да започне припряно чистенето на жилището два месеца преди сватбата. Все пак приемам като предизвикателство на нашата работа да успеем да акцентираме върху красивите неща и по възможност да скрием не толкова приятните. Хората с фотоапаратите и телефоните се старая да ги приемам не като пречка, а по-скоро като елемент от случващото се. Така например, понякога светкавиците от телефоните могат да бъдат много ефектна контрова светлина: