35 години сватби, закачки и хубава музика по рецептата на DJ Христо Станков – доайенът на сватбените дисководещи в България

Ако ви се случи да бъдете гост на сватба, на която усмихнат, енергичен и много младолик 🙂 дисководещ, който някак си е научил името ви и от микрофона ви приканва да се връщате по-бързо от глътката въздух навън, защото хорото без вас не е същото, то тогава имате честта да сте на сватба с емблематичния диджей Христо Станков.

Стилът на Ицо е закачлив и освен добре подбрана музика,  включва и много общуване с гостите, емоции и шеги, които понякога имат потенциала да смутят по-консервативно настроените, но пък удрят в десятката, когато човек гледа леко на живота.  Присъствието му е запомнящо се и оставя почитатели. Затова вече няколко десетилетия (и все така без уеб сайт :-)) DJ Ицо Станков продължава да бъде актуален дисководещ, който всяка събота и неделя създава емоции в нечия сватбена вечер,  а няколкото пъти в годината, когато и аз съм там като фотограф, никога не пропуска да ме впечатли с нов откъс от неговия интересен житейски и професионален път – като се започне от 80-те години, когато не е бил дисководещ, а „озвучител на заведение с механична музика“, мине се през 90-те години, когато бухалките започват да излизат от контекста на художествената гимнастика,  промяната и отчуждението в хората в последните години, както и скорошното вълнението, предизвикано от една снимка във Facebook, на която стои той, негов ученик, и ученик на неговия ученик – все популярни дисководещи 🙂

Преди известно време се свързах с Ицо и го помолих да ми разкаже малко повече за това как е избрал тази професия, във време, когато тя на практика не е съществувала,  какви са били сватбените традиции тогава и как се се променили сега, кои са най-запомнящите се моменти в четирицифреното число сватби, на които е бил. Радвам се, че той хареса идеята, а като бонус, дори ми сподели ето тази негова зашеметяваща снимка от времето на работата му в бара на Гранд Хотел София (Сегашния Радисън).

 

НА МУЗИКАТА С ЛЮБОВ

60-те години на 20-ти век са най-голямото за рок музиката десетилетие и дори желязната завеса не може да спре екота, който се чува и в България. Създават се първите български рок групи – Бъндараците, а после и Щурците, а между тях и Сребърните гривни, в която Георги Станков – големият брат на Ицо, е кийбордист и който прави първите в България обработки на народни песни – „Зарезан“, „Вечеряй Радо“ и много други.

Запален от брат си по музиката, в 7-ми клас Ицо сяда зад барабаните и  една година по-късно вече свири във ведомествени оркестри и има участия в столични ресторанти. След няколко години и досущ като в песента, след завършването на 23-та гимназия, семейния съвет се събира и решава, че един музикант в семейството е достатъчен и пътят напред е Машиноелектротехническия университет (МЕИ) в София. За разлика от песента обаче, Ицо е приет още от първия път.  По време на следването си е избран след конкурс за барабанист на студентската вокално-музикална група „Фотон“, в която по това време вокалист е Михаил Белчев, който след години ще изпее незабравимата песен  „Не остарявай любов“.  Групата има участия и в чужбина – СССР, Литва, Латвия, Полша, Италия.  Следва казармата, а с нея и участието във военния оркестър към ДНА – Сливен. Междувременно започва да има и много участия по сватби, като музикант от оркестрите, които тогава са основен елемент от програмата на почти всяка сватба.

КОГАТО ПРОФЕСИЯТА ТЕ ИЗБЕРЕ

Втората половина на 70-те години довежда две знакови събития в живота на Ицо – жени се за съпругата си Лили, с която са вече заедно повече от 40 години, а брат му, който по това време свири със Сребърните гривни на Запад е обявен за „невъзвращенец“.   Емиграцията по това време е престъпление, което води след себе си проблеми и тормоз за близките на невъзвращенеца.  Ицо се сдобива със забрана да напуска България, а това го прави непривлекателна партия и никой не иска да свири с него, защото повечето оркестри и формации по това време търсят всякакви възможности за изяви в чужбина.

Някъде по това време чрез Дирекция „Музика“ Ицо е насочен към работа в бар „Ориент“, като „озвучител на заведение с механична музика“ и това е началото на новата посоката, която той поема.  Междувременно вече натрупал опит и като сватбен музикант, Ицо се замисля дали не би могъл да озвучава и сватби?  Основният проблем по това време не е друг, ами липсата на записи на популярните народни песни, които оркестрите изпълняват по всяка сватба.  Няколко човека се организират и събират пари за хонорар на изпълнителите, както и уреждат записа. Така се появяват първите записи на някои от най-обичаните български народни песни – „Ела Се Вие, Превива“, „Яж Куме, Пий“, „Цветините Очи Черешови“ и други. Тези записи стават толкова разпространени, че някои от тях може би звучат и днес по сватби, независимо от многото нови интерпретации.

ДИСКОВОДЕЩ В РАЗВИТИЯ СОЦИАЛИЗЪМ

През 80-те години се въвежда изискване на ценз на дисководещите. Провеждат се курсове с часове по теория на музиката, техника, правоговор. Следва изпит пред държавна комисия от специалисти, а накрая се издава диплома и документи удостоверяващи правоспособността.

Работи се с налична техника, която не е от най-високо качество, но хубава няма откъде да се купи.  Музиката е на аудиокасети, а диджеят носи със себе си 80-100 или повече от тях. (Самите касети също не са особено достъпни.) Намирането на всяка една песен отнема много време и става с превъртане.  В малко по-късно време някои оправни дисководещи ще започнат да записват само по 1 песен на касетка, с което да елиминират необходимостта от търсене.

VIDEO KILLED THE RADIO STARS

В средата на 80-те Ицо работи в кафе-сладкарница „Феята“ на бул. Царигарско шосе до Полиграфическия комбинат и като сватбен диджей става все по по-популярен.  На една от сватбите при него идва баба на младоженците и с треперещ глас му споделя „Добре, че бях жива да видя внучката омъжена и един човек да направи сватба, като цял оркестър.“  Някои музиканти от сватбарските оркестри започват да се сърдят на Ицо и дори се карат с него. Междувременно търсенето на сватбени дисководещи продължава да се увеличава все повече и повече за сметка на оркестрите – услугата е и модна и по-практична.

СВАТБИТЕ

Сватбите по това време са по-големи като брой гости, но по-стегнати като времетраене. Много от ритуалите са същите и се изпълняват и днес – захранване на младоженците с мед и сол, ритане на менче (по-късно наречено сватбен видеозон), кумово хоро, първи сватбен танц и реч на кума,  булчино хоро, разчупване на сватбената погача. Никой още не е чувал за хвърляне на букет, жартиер и мацане със сватбена торта. Тези ритуали тепърва ще навлизат след промените и от началото на новия век ще станат традиционна част от на практика всички български сватби.

Кумовете са били на още по-висок пиедестал, отколкото днес.  Почти винаги са били семейство и много често са били кумовете на родителите или пък децата на кумовете на родителите.

Гостите понякога са подарявали пари, но най-вече подаръци за бита, които в днешно време имат статуса на комични клишета – юргани, тенджери, сервизи и други. На гостите пък най-често се подаряват пешкири (кърпи).

Половината от сватбите са били дневни, а другата половина вечерни (днес много малка част от сватбите се правят през деня.)

И една скоба за професионалната сватбена фотография по това време – тогава се снима само по време на гражданския ритуал и след това се правят групови снимки с гостите. Предават се снимки на хартия от един до три филма по 36 кадъра. Сватбеното видеозаснемане през 80-те е само по изключение – аматьорско на 8мм съветски камери без звук или професионално на отчайващо тежки и скъпи камери Sony. Едва в края на 80-те VHS камерите почват да стават по-достъпни и отделни ентусиасти се разделят с доста средни месечни заплати за да се сдобият с такава.

90-ТЕ ГОДИНИ

След като кафе-сладкарница „Феята“ затваря в началото на 90-те, заради преустройството на бул. Цариградско шосе, което оставя заведението без достъп до човекопоток, Ицо започва работа и остава зад пулта цели 8 години в един от най-горещите барове по това време – бара на Гранд Хотел София (настоящия Радисън). Работното време е от 22:00 до 6:00 часа и има богата програма от певци, артисти и балет. Ицо признава, че това са били най-тежките години за работа на един дисководещ, но не е имал много опасни ситуации, тъй като от една страна барът бил „представителен“ и с много чужденци, а и по стечение на обстоятелствата така или иначе бил оженил много от младите момчета с анцузи и те му имали уважението.

През 1990 година хората са опиянени, все още имат пари и сватбения сезон протича много успешно – Ицо прави 143 участия.  За съжаление кривата след това отвсякъде тръгва надолу и заедно с хиперинфлациите, безпаричието, липсата на продукти в магазините се отразява и на сватбените тържества.  Не в толкова голяма степен, както отбелязва Ицо, защото българските родители дават мило и драго да направят сватба на детето си, а и обичаме да се забаляваме и да празнуваме и почти нищо не може да ни спре 🙂

От началото на 2000-та година нещата потръгват нагоре, а с това и сватбите стават по-пищни и разточителни и с повече гости. Новите традиции и игри започват да присъстват на почти всяко едно тържество.  Чалгата е музикален стил №1 почти до края на десетилетието.

РАВНОСМЕТКАТА ДОСЕГА

От няколко години DJ Ицо Станков може да се похвали, че е правил сватба на младоженец, както и на родителите му.  Тази пък година ще свири на три абитуриентски бала на деца на негови младоженци. Оженил е почти всички момчета от един курс на техникум, женил е последователно братя, сестри и е чувал много клиенти да го наричат „семейния диджей“.  Правил е дневна сватба на 31 декември, както и на 1-ви януари, работил е в цяла България, а тази година е на сватба чак в Синеморец.

Отчита като интересен факт, че търсенето на чалга музика рязко е намаляло през последните години. Със съжаление отбелязва, че хората са станали по-изнервени, бързащи и притеснени и че им трябва повече време за да се потопят във веселото настроение на сватбата.

Преди няколко дни, когато се видяхме с DJ Ицо Станков, за да ми даде публикуваните тук снимки, поговорихме малко и в края на разговора той неволно ми даде много хубав завършек за тази статия:

„Много обичам работата си и ще я работя, докато съм здрав и хората ме търсят.“

Можете да откриете DJ Христо Станков на  телефон 0888307390.

---

Последвайте ме в Instagram и във Facebook - където също публикувам интересно съдържание.

---