Часовете за гражданските бракове обикновено се записват през 20 минути, а самата церемония трае между 10 и 15 минути. От ритуалната зала изискват младоженците и техните гости да са пристигнали 10 минути преди запазения час за гражданския брак.
Непосредствено преди церемонията длъжностното лице взима личните карти на младоженците и кумовете, шампанското, чашите (2 броя), както и брачните халки. След сравняването на личните данни с тези в акта и в свидетелството за граждански брак, длъжностното лице поканва всички гости в ритуалната зала, като младоженците остават последни. (Младоженците навсякъде излизат и влизат последни с 1-2 изключения.)
Как протича ритуала?
Под звуците на сватбения марш и ръкоплясканията на гостите си младоженците, заедно с кумовете (свидетелите) се въвеждат в залата от длъжностното лице и застават пред ритуалната маса. Обикновено кумът е в ляво, до него е булката, след това е младоженеца и отдясно е кумата.
Гражданският ритуал протича с малки или големи вариации в различните ритуални зали и градове, като в отделни населени места предлагат и тематични граждански ритуали – най-често с фолклорна тематика. Приблизително се случва следното:
- Длъжностното лице отправя няколко встъпителни изречения към присъстващите, след което пита последователно булката и младоженеца дали са съгласни да встъпят в граждански брак. След утвърдителните отговори, длъжностното лице запитва кумовете (свидетелите) дали удостоверяват, че младоженците встъпват доброволно в брак.
- Кани се първо булката, след това младоженеца, кумата и накрая кума да подпишат акта за граждански брак. Преди всяка сватба обикновено подсещам моите булки, че момента да настъпят младоженеца е, след като всички са подписали. В случай обаче, че някои от гостите нетърпеливо се провикне „Настъпи го!“, то тогава трябва да се действа своевременно.
- Последно акта за граждански брак подписва длъжностното лице, след което обявява гражданския брак за сключен. В много от случаите длъжностното лице не приканва младоженците да се целунат в този момент, тъй като това се случва на по-късен етап от ритуала, но във всеки случай, когато чуете ръкоплясканията (и впрочем всеки път, когато чувате ръкопляскания) не забравяйте за хубава дълга целувка! 🙂
- Следват думи за халките, като символ на обричането на жената към мъжа и мъжа към жената и как линията на пръстените няма начало и край, както не бива да има край и любовта и брака.
- В някои ритуални зали, докато слагат халките един на друг, младоженците се приканват да произнесат клетва, като повтарят думите на длъжностното лице – „Взимам теб за моя законна съпруга и любима, от днес и завинаги. Поставете халката на безимения пръст.“ (Не е желателно да повтаряте последното изречение от клетвата :-))
- Ритуалът продължава с короните, които длъжностното лице поставя над главите на младоженците и ги орисва да съхранят влюбените си сърца и имат щастлив семеен живот.
- Длъжностното лице се обръща и към родителите, като ги приканва да бъдат опора на младото семейство.
- Следва наздравицата, която се вдига между младоженците с две чаши завързани с лента помежду им. Около 1/3-та от младоженците правят традиционното преплитане на ръцете, докато отпиват от чашите, а след това длъжностното лице обявява първата брачна целувка.
Защо гражданския ритуал е изпълнен с толкова неприсъщ символизъм?
До 1944 година не е имало граждански бракове, а само и единствено църковни, които са се признавали от държавата, като юридически валидни. При смяната на режима в България, една от целите на новата комунистическа власт е била да отслаби до маргиналност влиението на църквата, като една от първите стъпки е била приемането на Наредба-закон за брака, която наложила 3 неща: Единствено валиден брак станал гражданския брак; Отпаднала всякаква юридическа валидност на църковните бракове за в бъдеще; Църковен брак можел да се сключва единствено ако преди това има сключен и граждански брак. За да се изпълняват нормите на наредбата, се въвела и наказателна отговорност (угроза от затвор) за свещениците, които венчаят младоженци без сключен преди това граждански брак. Към днешна дата всичко това е отменено и все пак продължава абсурдното положение хора да се женят по два пъти в сватбения си ден. (Вместо например да се признае юридическа валидност и на църковния брак.)
Символизмът в днешните граждански бракове – короните, отпиването на вино, а в някои ритуални зали и захранването всъщност копират елементите на църковните венчавки с политическата по произхода си идея, да направят гражданската церемония заместител на църковния брак.
Поздравления и излизане от ритуалната зала
Във всяка ритуална зала има предвидено съседно помещение, където младоженците да приемат поздравления от своите гости. След приключване на ритуала длъжностното лице приканва младоженците към изхода на залата, след това ги подрежда и приканва кумовете и родителите да поздравят младоженците, след което да се подредят до тях за да приемат поздравления и от останалите гости. Последни в редичката обикновено застават шаферките с кутии бонбони и сладки, от които да си вземе всеки гост.
След като поздравленията приключат, гостите се приканват към изхода на ритуалната зала. Младоженците излизат последни, като в около 1/3-та от сватбите младоженецът изнася булката на ръце. Кумовете вървят зад тях и хвърлят късметчетата над главите им по посока на гостите.
Съвети за безболезнено протичане на ритуала и реализиране на хубави снимки
– Това ли е ритуалната зала?
– Това е.
– А защо има кръв на пода?
– Ами има различни ритуали..
Без паника!
Отпуснете се и се усмихнете 🙂 Напълно сигурно е, че ще излезете женени от тази зала и на практика от вас не се очаква нищо, освен да кажете „да“ и да не припаднете :-)) Длъжностното лице ще ви упъти къде, кога и как да застане, къде да се подпишете и какво да кажете. Вашият фотограф, който най-вероятно е снимал десетки пъти в същата зала също ще ви съдейства, така че няма страшно 🙂
По време на ритуала изплюйте бастуна, усмихнете се на половинката си и стиснете с любов ръката му. Когато длъжностното лице говори на родителите ви, се обърнете към тях и им се порадвайте. Размахайте гордо свидетелството за сключен граждански брак в края на церемонията, докато гостите ви ръкопляскат!
Привеждане във вид на младоженеца (и кума)
Когато (уважаеми булки) подготвяте в рамките на много месеци събитие, за което харчите време, нерви и средства, е важно всичко да бъде в приличен вид :-). Именно затова проконтролирайте младоженеца и кума – закопчайте им всички горни копчета на саката и разкопчайте най-долното. Стегнете им вратовръзките, накарайте ги да изплюят дъвките, вземете им портфейлите и телефоните с изключен звук за да не издуват джобовете им. Когато се налага, закопчайте им най-горното копче на ризата, ако някой си е позволил да вземе глътка въздух. Да свикват 🙂
В залата влезте бавно и уверено
Освен ако не сте безкрайно закъснели за ритуала, то времето е разчетено и няма място за бързане – вървете бавно под ръкоплясканията на гостите, отговаряйте ясно и високо „да“ на въпросите на длъжностното лице и пийте предложените от него напитки до дъно!
Халките понякога упорито не искат да влязат!
Особено в горещи дни не е рядкост булката да не може да постави халката на младоженеца повече от първата фаланга на безимения му пръст. Не приемайте това като личен неуспех. Оставете пръстена, докъдето е, а вашата половинка ще довърши започнатото с много по-малко усилия.
Булчинският букет не подхожда на кума 🙂
При размяната на халките, а понякога и при полагането на подписите булката механично подава букета на човека най-близо до нея (кума) и след това забравя да си го поиска обратно. Кумовете си подхождат повече с бъклици 🙂 По-добре дайте букета на кумата.
Подписвайте се все едно … се жените!
Подписът ви трябва да бъде положен с тържественост – бъдете изправени и бавно и уверено подпишете акта за граждански брак. (Мъжете в по-голяма степен имат навика да се облягат, изтягат и излягат, докато пишат, което не е добре от гледна точка на снимките.)
По време на поздравленията булката има нужда от съдействие с букетите
Добре е предварително да помолите за съдействия една от шаферките, която да стои до булката и да поема множеството връчени букети.
Последвайте ме в Instagram и във Facebook - където също публикувам интересно съдържание.
Здравейте, г-н Митев! Интересна и полезна информация споделяте в блога си. Разбирам, че имате многогодишен опит в работата по време на сватбени ритуали и написаното от Вас е компилация от множеството разнотипни сватби. В кометнарите Ви се прокрадват изречения, от които става ясно, че всъщност не сте запознат с българската традиционна (фолклорна сватба), а от това блогът Ви би спечелил. На първо място важно е да се знае, че в миналото родителите на булката присъстват на сватбата до момента на извеждане на невестата от дома ?. От този момент грижата за нея е поверена на кума – духовен баща на младожензите. Това е причината кумът да води булката до ритуалната зала и църквата и днес. Сватбеното шествие потегля към дома на младоженеца (или мегдана, ако е нужно по-просторно място), където следват ритуалите по посрещането на младоженците. Постилането на бялото платно, по което те трябва да минат се прави от портата на двора до вратата на дома и символизира чистота, невинност, непорочност, каквито са и двамата млади. Захранването се прави от Свекървата (няма никаква тъща – в съвременен вариант е измислено компенсаторно, за да не се сърди тъщата или от незнание) – тя захранва младоженците първо с мед – за да им е сладък живота, а после със сол, за да знаят, че в брака има и „солени“ моменти, а кумовете се захранват само смед, защото са вещи и вече са видяли от солта в брака, та да им е сладко вече. По време на турското робство не винаги е можело още същия ден да се направи венчавката (църковния ритуал) и той се е случвал на втория или третия ден (все пак някога сватбите са продължавали три дни). Сватбената трапеза е била важна част от ритуала. На нея кумът бил даряван с петел (жив или печен – не пиле!) и от своя страна произнасял благословията си, чиято наследница е съвременната реч. Колкото по речовит е бил кумът, толкова по-дълга бивала благословията. Правело се и обредно засичане на касата на дома, при което гостите обещавали дарове за младоженците, което е и предисторията на съвременното обикаляне за наздравица и подаръци. Разбира се ритуалите не се изчерпват с това, но за целта бихте могли да потърсите специализирана литуратура (ако Ви интересува и искате да си обясните някои ритуални действия). Желая успех на блога Ви и много сватби и сватбари! 🙂
Здравейте.
Задължително ли е ритуалните чаши за съвета и свещите за църквата да бъдат свързани с лента? Да си призная, бих искала да бъдат напълно изчистени, без панделки и ленти.
Благодаря!
Не е задължително. Поне на много сватби, които съм снимал, не са били вързани – нито свещите, нито чашите.